Важно е да знаете... в курорт Пампорово

Планиската спасителна служба с нейните съвети и с адекватни и професионални действия, когато се е случило нещастие с туристи планинари, е авторитетната институция, с която е редно да се съобразим, тръгвайки за планински отдих. Даже мисълта, че можем да разчитаме на планинските спасители, ни прави по-сигурни и внася спокойствие в нашата ваканция или дори кратка екскурзия из българските планини. Преди да тръгнем обаче, е добре да се запознаем с някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас.

Информация за съветите на Планинска спасителна служба

• Препоръки към туристите в планината
• Правила за безопастност по ски пистите
• Внимание – снежни лавини
• Внимание – снежни преспи
• Лекарски съвети на планинската спасителна служба
• Ако сте свидетели на нещастен случай в планината

Подробна информация за съветите на Планинска спасителна служба може да намерите по – долу в линковете.

Препоръки към туристите в планината – Анализът на нещастията по нашите планини дава основание да се твърди, че причините за тях са най-често комбинирани, но в повечето случаи те се свеждат до няколко субективни фактора: недостатъчна предварителна подготовка: обща организация, физическа подготовка, технически знания и умения; неподходяща за сезона и терена екипировка и съоръжения; неподходяща тактика, съобразно конкретните теренни и метеорологични условия, метеорологичната прогноза, състоянието на участниците; психологическа бариера за взимане на адекватно решение за изчакване, връщане, прекратяване на проявата (екскурзия, излет) при рязка промяна на условията за движение в планината. По-надолу ще посочим някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас. Ние вярваме, че и за млади и стари ще бъде полезно да се опреснят и обогатят познанията в тази област.

• Организирайте предварително Вашето туристическо начинание
  - набавете си туристическа карта, пътеводител; проучете маршрута, направете консултация; съставете план на движение, съобразете продължителността на преходите в светлото време на денонощието; съобразете се със сложната зимна обстановка.
• Подберете внимателно участинците в групата
  - обикновено това могат да бъдат ваши близки, роднини, приятели, колеги, обаче с едно условие – да са с почти еднаква физическа и техническа подготовка и да притежават добра екипировка. Не формирайте големи групи. Много често съставът на такива групи е разнороден, групата става трудно подвижна, възникват и допълнителни промени. От значение е и психологическата съвместимост. При наличието на деца и по-слабо подготвени участници техните възможности определят и поведението на цялата група. Обявете ръководителя, водача на групата. Дори и в една по-тясна приятелска или семейна компания следва да има водач, лидер, който да проведе посочените мероприятия.
• Информирайте се за особеностите на маршрута
  - това означава да имате сведения за опасните зони и пътищата за аварийно напускане; създайте и спазвайте тактиката на движение в зависимост от терена, метеорологичните условия и вашите възможности; тръгвайте рано, за да завършите дневния преход по светло.
• Направете прецизен подбор на екипировката и съоръженията
  - не пропускайте да вземете с вас санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали. добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене специалните високопланински очила, които ще защитят очите ви от ултравиолетовото лъчение карта и компас фенерче с резервни крушки и батерии резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак. калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад и др.)
• Тръгвайте на път само ако сте здрави
  - поддържайте целогодишно добра физическа кондиция.
• Не се движете сами в планината, информирайте се за метереологичната обстановка
  - следете съобщенията за нейното развитие и изменение. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете информациите на ПСС за състоянието на терена в ски-центровете, пистите. Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.
• Движете се с умерен ход
  - не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора, без мускулна треска; постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина; при поява на неразположение направете почивен ден или слезте на хижа с по-ниска надморска височина; усложнявайте и удължавайте преходите постепенно с придобиване на опитност и тренираност.
• Обявете Вашия маршрут с вероятни отклонения
  - обявете графика на движение. Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на ПСС. Регистрирайте се в хижите по маршрута.
• Внимавайте за опастност от изгубване
  - при мъгла, силен вятър и снеговалеж, особено в откритите части на планината има реална опасност от изгубване. Затова запомнете: движението при подобни условия да става по маркировката, като се използват азимутни скици, компас и карта за допълнително ориентиране; движението да става бавно, без разкъсване на групата. Следете за броя на хората, не допускайте изоставане; при много тежки условия мислете за аварийно напускане на маршрута. В случай, че не сте сигурни къде се движите, слезнете по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети.
• Внимавайте за опасност от измръзване
  - Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица. Затова: осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици; при умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега; при загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха. Почивката на снега крие опасност от бяла смърт, в следствие на общото изтощение на организма. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.
• Внимавайте за лавинна опастност
  - При наличието на определени условия: сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен – снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия трябва много добре да познават лавинната опасност, условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Трябва да се знае, че лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниската част на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.

• Любувайте се на заобикалящата Ви природа, но я и пазете.
  - Опаковките с хранителни отпадъци, стъклени буркани и бутилки прибирайте в подходяща торбичка и ги връщайте обратно за изхвърляне в градски условия. Пазете горските насаждения и редките растителни видове.
• Намерете начин да попълните и обогатите знанията си по отношение на : постигане на целогодишна физическа кондиция; познания за качествена, ефективна екипировка и съоръжения и оптимално хранене; познания по топография, ориентиране и метеорология, оказване на другарска помощ и самопомощ, първа долекарска медицинска помощ

Минимални изисквания за безопастност при каране на ски и сноуборд:

• Съобразявайте се с останалите скиори/сноубордисти!
  - С поведението си не бива да застрашавате или увреждате друг скиор/сноубордист!
• Пригаждайте скоростта си и начина на каране съобразно възможностите си, терена и атмосферните условия.
• Избирайте подходяща следа за каране.
  - Каращият отзад или идващ отгоре скиор/сноубордист трябва да подбира така следата на каране, че да не застрашава намиращите се пред и под него скиори/сноубордисти. Предимството е на долния!
  - При каране в необработени терени никога не се доверявайте на стари следи! Те може да са направени при други условия.
• Научете се да задминавате правилно и безопасно.
  - Задминаване е възможно от всички страни, но то трябва да се извърши само ако има достатъчно голяма дистанция и задминаваният не е застрашен. Особенно да се внимава при задминаване на деца!
• Спиране и престой по ски-пистите.
  - Избягвайте падането и спирането по тесните и с лоша видимост места по ски-пистите. Ако има паднал скиор/сноубордист, идващите след него трябва да обезопасят мястото над него и ако той не може да стане сам, трябва да уведомят дежурните планински спесители.
• Спазване на предупредителните знаци и табели.
  - Всеки скиор/сноубордист е длъжен да спазва поставените знаци и табели.
  - Неспазването на знаците и табелите често води до нещастия.
• Не се пързаляйте без стопери или осигурителни каишки!
• Не карайте ски без ръкавици!
• При мъгла увеличете дистанцията и намалете скоростта!
• Избирайте писти и терени според възможностите си!
• Съобразете се с късия зимен ден и със сложната зимна обстановка!
• Информирайте се за метеорологичната обстановка и следете съобщенията за състоянието на ски-пистите!
• Грижете се старателно за вашата ски-екипировка!
• Ползвайте регулирани ски-автомати и топли зимни дрехи!
• Грижете се за вашата физическа подготовка!
• Тръгвайте на излет само ако сте здрави!
• Информирайте вашите близки къде отивате и кога ще се приберете!
• Любувайте се на заобикалящата ви природа, но я пазете!
• Имайте нагласа за прекратяване на излета при неблагоприятна промяна на времето или умора!
• Информирайте се и се консултирайте с Планинската спасителна служба за състоянието на ски-пистите и ски-маршрутите.

Снежни лавини
Лавинните нещастия сe увеличават с навлизане на хората в планините. Повечето от тях са предизвикани от самите жертви. Много от нещастията могат да бъдат избегнати, ако жертвите биха имали повече знания за лавините и по-добра подготовка.

• Разпознаване на лавиноопасния терен:
  - Наклон на терена: опасните склонове са най-често с наклон между 25 и 45 градуса , идеални за ски, сноуборд или моторни шейни.
  - Ориентация спрямо вятъра: подветрените склонове са потенциално опасни поради преноса на сняг от вятъра и получаването на нестабилни снежни дъски.
  - Профилът на склона, разположението му спрямо слънцето и наличието на дървета и други естествени препятствия – всичко това влияе върху потенциалната лавинна опасност.
  Може ли снегът да се плъзга? Снежната дъска е компактен слой сняг с голяма площ, който е разделен от по-стабилния сняг или земята. Пластовата лавина потенциално съществува когато снежната дъска лежи над по-слаб сняг. Повечето хора попадат в пластови лавини.

Безопасно движение в планината:

• Преди да тръгнетe:
  - Проучете маршрута и опасностите свързани с него: известни лавинни места,козирки,скали и т.н.
  - Потърсете информация за времето и лавинната опасност. Подгответе алтернативен маршрут.
  - Включете индивидуалния си лавинен уред. Ако нямате такъв не забравяйте други помощни средства – лавинен шнур, лопатка, сонда.
  - Не подценявайте сигналите на природата: наскоро паднали лавини по сходни склонове, слягащи шумове в снежната покривка, пукащи цепнатини, внезапно затопляне, новонавалял сняг.
• Запомнете !
  Времето в планините,по принцип е много променливо, а то е архитектът на лавините.

Ако все пак трябва да преминете през опасен участък: – Освободете всички каишки, катарами, ленти. Бъдете готови при попадане в лавина да се освободите от всички предмети (раници, щеки ски) – Преминавайте през опасния участък един по един при постоянно наблюдение от страна на спътниците си.

Ако попаднете в снежна лавина

• Ако сте със ски
  - опитайте се чрез диагонално спускане да избягате от пътя на лавината
• Ако снежната маса ви събори
  - опитайте се да се задържите на повърността на лавината.
  - при спиране на лавината проверете за свободна ръка, с която да се изровите.
  - опитайте се да не изпадате в паника, вярвайте че ще ви бъде помогнато.

• Запомнете мястото на което са били хората, когато са попаднали в лавината и мястото на изчезването им в нея. По възможност маркирайте тези места с подръчни материали (клонки и др.). Полосата около линията, свързваща тези две точки е най- вероятното място за намиране на затрупаните.
• След спиране на лавината, претърсете цялата обхваната от нея площ с очи и уши, като се концентрирате по най- вероятните места:
  - около естествени препядствия (дървета, отделни камъни, скални прагове )
  - около намерени вещи на затрупания / бе да ги размествате /
  - Помнете, че времето през първите 15-20 минути дава най- големи шансове(до 92%) на затрупания да бъде жив. Ето защо другарската помощ в първите минути може да бъде решаваща.
  - Ако това първо претърсване не даде резултат, би трябвало по най- бързия начин да информирате ПСС за станалото нещастие.

Снежни преспи!
Във времето сме между пролета и лятото. По високите части на планините и особенно в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша все още снегът се разпростира на голями площи. Много от популярните планински пътеки са покрити със сняг, който особенно в сутрешните часове е твърд и фирнован. При подхлъзване има опасност от сериозни наранявания и травми, а не са редки и случаите, които завършват с най-трагичното – смъртта.
Планинската спасителна служба не веднъж е обръщала внимание на туристите и планинарите, че пързалянето по снежните преспи и тяхното преминаване е опасно и затова напомняме още един път за следното:

• Не пресичайте и не се пързаляйте по снежните преспи. При най-малката възможност ги избягвайте, като ги заобикаляте.
• Ако ви се наложи да ги пресичате то запомнете следното:
  - Трябва да бъдете обути с обувки, притежаващи профилирана гумена или вибрамова подметка, която да има добро сцепление със снежната повърхност.
  - При движение по снежната повърхност трябва да имате в ръката си ледокоп или друго сечиво, което да ви служи като средство за осигуряване и самоосигуряване.
  - Пресичайте снежните полета диагонално с тенденция за леко изкачване и то по възможност в най-тясната им част.
  - Правенето на стъпки от страна на най-опитния е рутинна работа. Принципно стъпката на горния крак е насочена по посока на движението , а тази на долния – леко на долу, като тя служи за основна опора. Като допълнителна опора при по-голям наклон се използува ледокопа, който се забива от горната страна и се придържа с двете ръце.
  - При големи наклони и много твърд терен задължително се организира парапет, по който преминава останалата част от групата с подходяща самоосигуровка.
  - Слизането по снежни преспи трябва да става също в краен случай, когато няма друга възможност за движение, и то с ледокоп в готовност за самозадържане.
  В тези дни на м. Април, Май и Юни все още във високите части на планините част от реките са под снега и понякога се налага тяхното пресичане по несигурни снежни мостове. Това трябва да става само в краен случай при спазване на всички правила за безопасност и сигур-ност. Водата е изключително студена и буйна и има опасност при попадане в нея от удавяне. Пресичането на реките по такива мостове трябва да става само при наличието на стабилна осигуровка.

При традиционните летни екскурзионни летувания с деца и ученици.

Напомняме, че пързаленето по снежни преспи е опасно!

Ръководителите на такива групи трябва да пресичат безкомпромисно такива действия.

Лекарски съвети на планинската спасителна служба

ОБЩОТО ОХЛАЖДАНЕ И МЕСТНОТО ИЗМРЪЗВАНЕ

Предизвикват увреждания, причинени от въздействието на ниски температури върху човешкия организъм с преобладаваща загуба на топлина, в сравнение с продуциращата се в организма от метаболизма му топлина.
Уврежданията биват остри и хронични. В този материал се разглеждат острите увреждания, които биват:

• местни измръзвания
• общо охлаждане
• комбинация от двете

Фактрои, улесняващи увреждането:

• метеорологични условия – температура, вятър, влажност и др.
• моментно състояние на организма
• екипировка и защитни средства
• времетраене на експозицията на студ
• моментно оказване на първа помощ
• начин на оказване на първа помощ и транспорт – поведение на спасителите и екипите в медицинските заведения.

Патологични процеси, настъпващи в тъкатите и органите, причинени от острите студови увреждания:

• образуване на ледени микрокристали в или между клетките
• остро нарушаване на кръвотока в органите и тъканите
• засилване на тромбообразуването в малки, средни и големи артерии с последващо допълнително
• нарушаване на кръвоснабдяването
• нарушаване на невроналната регулация на кръвоснабдяването, водеща до смущения и на обмяната на веществата
• формиране на некръвоснабдени и умъртвени участъци от тъканите (некрози) – при повърхностни
• увреждания сухи, а при по-дълбоко и вторично инфектирани – влажни
• проявява се вторично въздействие върху целия организъм, особено при продължително излагане на студ и влага
• Патологичните прояви на студово увреждане се развиват фазово и в еволюция във времето.

Местно измръзване
Най-често е по откритите части – пръсти на ръце и крака, върха на носа, ушните миди, открити участъци на лицето и т.н. Различаваме четири степени

• Първа степен: внезапно, силно побледняване, първоначална болка с последваща загуба на чувствителност. При прекратяване въздействието на студа и енергично затопляне – последваща болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ средно около 72 часа
• Втора степен: настъпва няколко часа след студовото въздействие като включва горепосочените симптоми плюс поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава течност
• Трета степен: налице са проявите от I и II степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност. Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета на засегнатия участък – синкав, сивосинкав до тъмно син. От време на време – засилване и рязко намаляване на болката
• Четвърта степен: описаните симптоми от III степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения и обикновено – тъмно червен цвят на засегнатите участъци. Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати.

Общо охлаждане. Различаваме три степени:

• лека
• средна
• тежка степен (изхода най-често е смърт или инвалидност)
  От момента на въздействие до преминаване на общото охлаждане в тежка степен или смърт се наблюдават засилване чувството за студ, придружено от треперене и настръхване на кожата; чувството на премаляване; глад; обърканост или възбуда; хаотични, разхвърляни или некоординирани движения; объркан говор и нецеленасочено поведение; последваща силна отпадналост; невъзможност за движение; непреодолимо желание за лягане (най-често на снега) и заспиване. Ако не бъде прекратено въздействието на студа до този момент настъпва забавяне и промяна на регулацията на дишането до спирането му с последващо забавяне и тежка промяна на регулацията на сърдечната дейност до спиране на сърцето и прекратяване циркулацията на кръвта.
  Преди спиране на ефективната циркулация и на отпадъчното дишане, пострадалият обикновено преминава през етап, наречен “мнима смърт” – крайна фаза на тежък хипотермичен шок.

Опити за спасяване се правят, ако:

• при бързия оглед не са открити следи от запушване на дихателните пътища
• при бърз, повърхностен оглед не са установени и несъвместими с живота травми (най-често тежки травми на главата)
• ако се установи макар и минимална (много бавна), но налична сърдечна дейност
• когато, макар и да няма реакция на зениците, обвивката на окото не е изсъхнала съвсем
• когато се измери във външното ухо (ако има такава възможност) температура над 26°С посредством специален термометър.
  Когато горепосочените критерии са налице и започнат опити за спасяване, те продължават и по време на транспорта до мястото на оказване на квалифицирана помощ.

Профилактика на местното измръзване и общото охлаждаане
Профилактиката на студовите увреждания е насочена към изключване влиянието на описаните в началото фактори. Особено внимание се отделя при подбора на подходящи лична екипировка и защитни средства, когато се предвижда или може да се наложи продължително пребиваване при ниски температури. Освен прецизен подбор на лична екипировка трябва да се осигури и достатъчно количество калорична храна и течности. Движението по маршрута трябва да започне рано и да завърши по светло в хижа, станция или заслон, където може да се почине пълноценно и да се осигури топлинен комфорт, да се възстановят силите с приемане на достатъчно течности – чай, кафе, бульон, вода и т.н.

Помощ при местно измръзване и общо охлаждане

• Местно измръзване:
• изолиране от студа
• подмяна на измокрени ръкавици, шапка, чорапи и т.н. Повърхностните измръзвания се третират в затоплено помещение по два начина:
  - посредством затопляне на измръзналия крайник в съд с вода до 38°С за 20-30 минути. След това се подсушава, намазва се с тънък слой Дефламол и се прави нестегната, суха превръзка (най-добре с марля, памук и бинтове)
  - посредством превръзка, без масажиране и затопляне в съд с вода, а направо превръзка – нестегната, с голямо количество марля, памук и бинтове
• при измръзване II степен, с мехури, те не се пукат и не се масажира поразения крайник. Прави се нестегната превръзка със стерилна марля, предварително намазана с Дефламол или Йодасепт и върху нея повече стерилен памук и бинт. Същото се отнася и за по-дълбоките местни измръзвания, при които се налага допълнително имобилизация на крайника. Целта е при дълбоките измръзвания да се предпази от развитието на влажна гангрена. Допълнително се дават
  - обилно количество течности – чай, бульон, кафе и т.н.
  - обезболяващи медикаменти (ако няма противопоказания) – Аспирин с витамин “С”, Парацетамол, Аналгин, Фортрал и др.
  - може да се дадат превантивно (ако няма противопоказания) и антитромбозни медикаменти – Антистенокардин, Трентал и др.
  - задължителен преглед в лечебно заведение и при необходимост приложение на противотетанична профилактика – антибиотици
  - всяко следващо поражение на същото място води до допълнителни по-тежки увреждания – което налага да се взимат мерки да не се допуска това
• Подлежащите местни измръзвания се лекуват след пристигане на пострадалия в хижа, заслон или болнично заведение, тоест – мястото, където ще се осигури на пострадалия максимален температурен комфорт. Тук му се дават допълнително – калорична храна, още течности и при необходимост – обезболяващи медикаменти. Ако се налага – доорганизира се и се подобрява качеството на транспорта до болнично заведение.
• Общи охлаждания:
• Ако пострадалият е в безсъзнание, след кратко и внимателно изолиране от студа, се проверяват всички критерии относно наличие или липса на основни жизнени функции и ако няма достатъчно ефективни такива, започват се опити за познатите начини.
  Да се помни, че ако се налага изкуствено дишане, по-добре е през маска да се подава издишан въздух от спасителя, тъй като е затоплен и по време на спасителни акции е по-трудно да се осигури на място затопляне и овлажняване на подавания кислород. Може да се редува обдишване с АМБУ и подаване на въздух от спасителя. Междувременно се прилага, ако е необходимо и сърдечен масаж, като при наличие на лекари си прилагат и медикаменти: Адреналин, Натриев бикарбонат, Дексаметазон и др.
• Подготвя се транспорт до мястото, където може да се продължи с по-квалифицирана обработка.
  Ако е в съзнание, след изолиране от студа и проверка за наранявания и кръвоизливи, започва незабавен щадящ транспорт, като се дава на пострадалия неколкократно малки количества топли, силно подсладени течности и се наблюдава общото му състояние, дишането и пулса.
• Ако по време на транспорта охладеният изпадне в безсъзнание, но със запазено дишане и сърдечна дейност, още при първа възможност трябва да започне опит за допълнително, бавно затопляне на тъй нареченото “телесно ядро” на Хиблер – областта на сърцето, горната и средна част на корема, където в дълбочина минават големите кръвоносни съдове. Затоплянето става посредством подлагане под изолиращите завивки на грейки, бутилки или други съдове с вода, затоплена не повече от 40°С. Ако са по-топли, съдовете може да се увият с хавлиена кърпа, или самата хавлиена кърпа може да се натопи в топла вода и след добро изстискване да се ползва като грейка. Бутилки или топли кърпи могат да се поставят и под мишниците от двете страни.
• Преместването на охладения от едно транспортно средство в друго, както и самият транспорт трябва да бъдат много щадящи, тъй като отпадните продукти, отделящи се от тъканите при затоплянето, могат да предизвикат фатални сърдечни аритмии при раздвижване.
• Болничното лечение е посредством медикаменти и апаратура, с успех прилагани през последните години в много страни – методи на “изкуствено кръвообръщение”, машина “сърце – бял дроб”, перитонеална диализа и др.
• Спасителите, участващи в акция за търсене и евакуиране на хипотермично пострадали, освен перфектната лична екипировка, е необходимо да разполагат и с достатъчно количество калорична храна и топли напитки.
• Концентриран алкохол може да се дава само в хижите, заслоните или санитарния транспорт и то в малки количества, само на охладени в съзнание.
• Спасителните групи трябва да се подготвят с набор медикаменти и разтвори за венозно вливане, а също и с набор за изкуствено дишане.

Издава лекарският съвет на ПСС по материали на медицинската комисия на ИКАР.

УХАПВАНЕ ОТ ЗМИИ

1. Общи положения
В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката.
Усойницата е с дължина до 35-40 см, с тъмно синя или черена окраска, с характерна „Х“ образна шарка по гърба, изключително бърза, напада само при самозащита. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000м н.в.
Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45-50см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени, до около 1500м н.в. Понякога напада спонтанно около края на деня, когато тръгва на лов.

2. Последствия от змийското ухапване
При здрави хора, ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция – болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време.

• Допълнителни симптоми:
  - промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването
  - рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък)

3. Какво не трябва да се прави* – не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването – би предизвикало туканна реакция с оток – не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната – опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система – не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение

4. Първа помощ: – сваля се всичко което пристяга тъканта в близост до засегнатото място – измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция – при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник – при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 – 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно – по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания.

5. Лечение в болница: – Обикновено, при правилна първа помощ, в болничното заведение се прилага антибиотикотерапия, ТАП, венозни вливания и по изключение – серум.

6. Профилактика при пребиваване в районите, типични за змиите – носене на дълги панталони, здрави обувки и чорапи – да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии

ТОПЛИНЕН И СЛЪНЧЕВ УДАР

1. Общи положения
Разликата между двете състояния е във това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот в следствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, където потоотделянето е запазено.

2. Симптоми на топлинния удар – начална фаза – отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, неволно треперене на отделни мускулни групи (крампи). – поседваща фаза – нарушение на тонуса и съзнанието до степен на топлинен припадък. Рязко повишаване на телесната температура до стойности над физиологичните. Общо зачервяване на кожата, без изпотяване. Внимание – ако не се лекува, това състояние води до спиране на дишането и смърт.

3. Първа помощ при топлинен удар – изолация от въздействието на топлината – предпроемане на физикално охлаждане – след сваляне на дрехите, увиване с изстискан влажен чаршаф, обтриване на тялото с мокра изстудена кърпа (гъба), поставяне на торбички и бутилки със студена вода и лед под мишниците, на чатала и корема. – ако пострадалият е в безсъзнание и наблизо има медицинско лице с медикаменти, телесната температура се понижава посредством венозно вливане на охладен физиологичен серум или поставяне на инжекция аналгин/антиалерзин, мускулно. – ако пострадалият е в съзнание, необходимо е да поема подсладени и охладени течности. При работа в силно овлажнени и топли помещения, е необходимо регулярно приемане на газирана вода.

4. Симптоми на слънчевия удар – Отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, до припадък, но за разлика от топлинния удар не спира потоотделянето.

5. Първа помощ при слънчевия удар – изолация от въздействието на топлината, като пострадалия се поставя в полуседнало положение.
поставя се студен компрес на главата – ако пострадалия е в състояние да приема течности му се дава обилно да пие охладени и подсладени напитки – при липса на подобрение е необходимо да се предприеме транспорт до лечебно заведение, където ще се води борба с мозъчния оток

6. Профилактика на топлинен и слънчев удар при пребиваване в топла среда, слънчево греене, както и при продължително физическо натоварване – Използване на защитни средства, памучни и леки дрехи, шапка и слънчеви очила – Обилно поемане на течности

УЖИЛВАНЕ ОТ ПЧЕЛИ И ОСИ

1. Общи положения
Ужилванията крият по-сериозна опасност при алергични към отровата хора, при които се наблюдава усилена обща реакция
Най-опасно е ужулването по лигавицата на устната кухина – език, гърло, небце и бузи, поради силния оток, който затруднява дишането, гълтането и слюноотделянето.

2. Симптоми на ужилването – болка, зачервяване и силен оток на мястото на ужилването

3 Първа помощ

- изваждане на жилото – измиване със студена вода и сапун на ужиленото място – поставяне на навлажнена сода за хляб на ужиленото място, с последващо поставяне на хлабав компрес от спирт и риванол в равни части на марля, а отгоре памук, обилно напоен със студена вода. – ако отока и болката продължават, може да се приемат през устата обезболяващи и противоалергични средства

ПОРЖЕНИЯ ОТ МЪЛНИЯ И ТОКОВ УДАР

1. Общи положения
Електрическият ток предизвиква местни поражения (изгаряне, до овъгляване) и общи (спиране на сърцето и последващо спиране на дишането в следствие на сърдечни камерни фибрилации).

2. Първа помощ
На преден план е борбата за възстановяване на сърдечния ритъм (сърдечен масаж), успоредно с провеждане на изкуствено дишане. На по-късен етап се предприема обработка на нараняванията и имобилизация, обезболяване и транспорт до болнично заведение за лечение на късните последици от електрошока.

3. Профилактика – да не се предприемат планирани излети при опасност от гръмотевична буря – при попадане в гръмотевична буря да се търси подслон далеч от била, самотно растящи дървета, стърчащи скали и метални конструкции – по възмоъност да се търси изолираща от мократа земя повърхност за стъпване
временно освобождаване от метални предмети (ножове, пикели, щеки, клинове и др.)

Поведение при нещастен случай в планината

Ако станете свидетели на нещастен случай в планината, първата ви задача е да се погрижите за сигурността, вашата собствена и на пострадалия. След като се уверите, че няма риск от последващо нараняване, трябва да пристъпите към трезв анализ на ситуацията и да осигурите подходяща помощ. Най добрият начин е да изпратите някого до най-близкия телефон или хижа, оборудвана с радиотелефон и да алармирате Планинската Спасителна Служба на телефон 02/963 20 00, кратък номер 1470(за абонати на Мтел) и мобифон 048 18-43. Добре е куриерът да има списък със симптомите на пострадалия, за да се осигури адекватна лекарска намеса. След като установите контакт, изчакайте пристигането на спасителния екип, като имате пред вид, че в планинските терени това не винаги може да стане със скоростта, на “Спешно отделение”. Ако сте близо до пострадалия, следете за състоянието му и записвайте промените му. това ще бъде от полза на лекарите. Ако вие се обаждате за помощ, изчакайте и посрещнете спасителния екип, за да ги заведете до мястото на нещастието.
При продължително изчакване и след падането на нощта започва постепенното охлаждане на пострадалия, а и на придружаващите го здрави хора. Не забравяйте да поддържате жизнения ритъм на пострадалия, като го завиете с топли дрехи и му давате калорична храна и вода (освен ако не е противопоказно).

Какво става в действителност зад сцената

Ако мястото на нещастието е известно, обикновено авангардната спасителна група ще тръгне веднага след като се съберат първите спасители. Те ще бъдат екипирани с всичко необходимо за първа помощ и транспорт на пострадалия и с постоянна радиовръзка с базата. След пристигането им на мястото на нещастието и първоначална оценка на ситуацията, може да се наложи да бъдат извикани подкрепления със специални съоръжения, а в тежки случаи ръководителят може да поиска и намесата на хеликоптер.

Зад кулисите, в същност, стоят още много хора, чиято роля не бива да се подценява. Дежурните екипи координират действията на различните групи и поддържат в готовност резервите чрез телефонни и радиовръзки. В случай на загубване на туристи, ръководителят на авангардната група може да вземе решение за организиране на търсене, което изисква по-голям брой спасители, а често и кучета и техните водачи. Въпреки че настъпването на нощта донякъде ограничава действията на спасителните екипи, тя не ги спира и трябва да се знае, че Планинската Спасителна Служба работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.
Транспортът на пострадалия също крие много неизвестни. При по-сериозни травми, често пъти се налага той да бъде обездвижен и пренасян с носилка или друго съоръжение, което значително забавя и затруднява акцията, особено в труден планински терен и през нощта. Носачите ще се сменят често, ще има нужда и от още хора.
Дори след свалянето на пострадалия до безопасно място и предаването му на лекарски екип, работата за спасителите още не е свършила. Екипировката и транспортните средства трябва да се подготвят за следващо използване, подробности около случая трябва да се предадат на компетентните органи (болница, полиция и др.), трябва да се направи разбор и да се извлекат поуки. В някои случаи не на последно място трябва да се отчете и присъствието на обществените медии.